Живеем с теб между реалност и мечти
и всеки вижда в другия това, което иска.
Непозволено няма между нас, нали?
Защото нищо помежду ни не е истина...
Докоснаха се отдалече нашите души -
полуреално, полусън, полуизмислено.
Наясно сме със пропастта, която ни дели.
И знаем, нищо помежду ни не е истина...
Полуприятелство, полумечта, полулюбов,
полуочакване на нещо полуистинско.
Не се кълнем във вярност и любов до гроб,
защото нищо помежду ни не е истина...
Без непременности, без нужда от лъжи
и без дори да се замисляме за смисъла.
Не знаем дълго ли това ще продължи,
но знаем, нищо помежду ни не е истина...
Случайно ли преплетоха се нашите съдби
или е неслучайност, сбъдване единствено?
Защо не спираме един към друг да се стремим?
Защо, след като нищо помежду ни не е истина?
Автор: lunna-svetlina (ЛУННА СВЕТЛИНА)