В този толкова цветен мираж,
в който всичко лъжовно изглежда,
аз оставам в сърцето ти – страж,
и повтарям, че има надежда...
И засявам усмивки-кокичета,
и разцъфва сред бели следи
най-вълшебното тихо „Обичам те”,
чрез което животът върви...
Чрез което търкулва се времето,
не наужким, а някак наяве.
А каквото светът ни отнеме,
ще е просто урок по даряване...
Ще е някакво нещо такова,
във което и Бог се оглежда.
И когато ни сблъска отново,
ще повтарям, че има надежда...
Ще запомня мечтата за щастие!
Само болката твърдо забравям.
Хайде, пролет. Направих ти място.
И повтарям, повтарям, повтарям...
Мира Дойчинова - irini