С устните си – като няма,
изкусно рисувах името ти.
С устните си – като сляпа,
четях всяка гънка на кожата ти.
С устните си – като глуха,
усещах ударите на сърцето ти.
С устните си – като жадна,
пиех всяка капчица от дъха ти.
С устните си – като гладна,
аз опитвах да смеля страха ти.
С устните си – ненаситна,
теб моделирах и молех страстта ти.
Устните ли ме предадоха?
Или телата не се разбраха?
Автор: Павлина Петрова