И ето те най-после истинска.
От кръв и плът - не от мечти.
След толкова жени неискрени
направи искрен подвиг ти.
През хулите и през съветите
премина с каменно лице
и в жертвеника на сърцето ми
принесе своето сърце.
След тебе лаеха езиците
и всичко почерня от дим,
защото като еретиците
до днес на кладата горим.
Не ще угасне дълго кладата
и всяка съчка ще пращи,
и влязла в огъня и млада, ти
старица ще излезеш. Ти,
която като теменугата
на вятъра се подари.
Не ни остава нищо друго,
освен да светим, да горим.
Дамян Дамянов