Животът ни събира

Животът ни събира
животът ни разделя.
В очите ми надежда,
усмивка плаха
и сълзите ми ги няма.
След това се случва нещо.
За миг времето ни спира
и моята надежда рухва.
Нещо в мен умира.
И моля се,надявам се и питам.
Какво се промени не зная.
Мълчиш!
Но аз тъгувам
и нещо в мен умира.
Не зная трябва ли да страдам
или отново аз да се усмихна?
Не зная и нещо лошо ли ти казах,
че така от мен си тръгна.
Една надежда днес умира,
едно сърце е наранено.
Боли дори в съня ми
от неказаните думи,от страха ни.

Мики

Блог на Мики