Заплитах си косите на въжета,
с надежда някой да ги изкатери.
А принцовете станали са нежни.
Високото ги прави неуверени.
Отдавна не воюват за принцеси.
Прибират се след работа в дома си.
Денят им е като прочетен вестник.
Живеят го и псуват го навъсени.
И нямат спомен от добри обноски.
(Галантността приом е на конете.)
А принцовете станали са просто
мъже. Между ракията и сантасето.
Захапали цигара. Буйни. Грешни.
С мечти за зла жена, добра заплата.
В такава приказка е крайно спешно
фризьорката да ми скъси косата.
от Amphibia (Хулите)