Като с нож те изрязах от себе си.
И чудеса престанаха да съществуват.
Разбирам всъщност колко безполезно е
на дребно да играем, да хитруваме,
и да пресмятаме с бакалска точност
кога и колко, кой, къде...
Започнатото е започнало –
все някога би трябвало да спре.
И дъжд. Чудесно време за завършек.
Дъждът – събиращ.
И дъждът – разделящ.
Е, хайде. Чакат те в къщи.
А мен ме чакат дъждовни недели.
Рая Михайлова
Блог на автора