Поисках пак при тебе да се върна.
Поех по пътя толкова познат,
но някъде към края се обърках
и спря ме мъж на обич по-богат!
Очите ми го гледаха копнежно,
но пареха от болката по теб!
И взе ме той в прегръдката си нежна!
Показа ми вълшебния си свят!
Ръцете му ме галеха познато
тъй, както галеше ме ти преди!
Поиска да ми стопли той душата.
Без думи ме обичаше дори.
А погледът му носеше надежда
за щастие и по-добър живот.
Не мислех аз за грешките си прежни.
Дари ме той със своята любов!
Не обещаваше да бъде с мен до края.
И дума не прошепваше почти.
Но чувствах аз, че и преди съм го познавала!
Преди да срещна теб дори!!!
Мари