Година от своя живот бих сменила
за няколко мига прекарани с тебе!
Какво не бих дала, склонила
глава на гърдите ти все да те гледам!
Но аз съм осъдена само да чакам
и само в съня съм отново при тебе.
А утрото щом се размине със мрака,
изчезва навеки светът ти вълшебен!
Каква ли е тая нашата обич,
когато сме вечно със теб разделени?...
Не мога да бъда аз истински твоя,
не можеш да бъдеш ти вечно до мене.
Но въпреки всичко ний тъй си я носим -
такава каквато е - трудна и нежна!
И въпреки тези проблемни въпроси
тя е за нас и живот и надежда!