Красиво хубаво момиче,
защо в очите имаш скръб?
Нима ти някого обичаш,
а той обърнал ти е гръб?
Сълзи по бузите се стичат
и мокрят твоето лице.
Недей така, не ти прилича,
да плачеш за едно момче!
Защо сърцето ти не чувства?!
Защо сковано е от вечен лед?!
Защо поне веднъж не не се разпука,
когато плачех аз на глас за теб?!
Ти имаш ли сърце се питам,
обичал ли си някоя жена?!
Заставал ли си като мъж пред нея,
изпитвал ли си мъка, самота?!
Защо сърцето ти не чувства,
нима е късче лед?!
И питам се. Защо те срещтнах,
защо обичам точно теб!?!?
След залеза на всяка вяра,
настъпва мрак и тъмнина,
след залеза на всяка обич
настъпва мъка и тъга.
Когато някой си отива
и ти не можеш да го спреш,
когато виждаш, че любовта умира
не можеш с нея да умреш!
Разбираш че живота е измама,
че си обичала,а обич няма,
че спомена е болка прегоряла,
че си била щастлива,
но не си разбрала!