Аз писах ти, че все за тебе мисля
и все протягам малките ръце.
Аз писах ти, че много те обичам,
че много страда моето сърце.
Аз писах - ти не отговори,
аз молих - ти не ме разбра.
С насмешка ме погледна и отмина
и другаде потърси любовта.
Сега ми пишеш "Искам да се върна
при теб, при старата камина".
Ти молиш ме за любовта,
която някога отмина.
Недей! Не искам! Не ми припомняй!
Напразно ми признаваш любовта -
и в теб, и в мен, и в старата камина
останала е само пепелта.