Аз някога ще бъда шепа пясък,
а ти прашец от дивите цветя.
Аз - корабът на дъното ръждясал,
ти - чайката която отлетя.
Писмата в бутилка от незнаен остров,
изпратени през някой минал век.
Обичай ме!...От две и две по просто е,
че няма да съм повече човек.
Но и тогава с вятъра ще пея,
и гларусът с глас ще ми крещи -
да чуят всички влюбени на кея:
без жал как си тръгна ти.
Да ми затъкнат гърлото с пясък,
да ме затрупат дивите цветя -
ти цял живот ще чуваш моя крясък.
Живота ми без тебе опустя.
Обичай ме!...Без теб не мога!
Нощта над мен е бездна над смъртта.
През дните,подарени ми от Бога
аз искам да съм с теб до края на света!