Целувай ме. И пак. Недей престава.
Една целувка сладка искам аз,
една целувка дай ми ти със страст,
ще имаш четири – като жарава.
Ти страдаш? Болката успокоява,
подслажда десеторно твойта сласт.
И тъй – целувки смесвайки в екстаз,
ще търсим с теб наслада и забрава.
Животът с двоен пулс от днес ще бие,
щом и за другия живеем ние.
Любов, за лудостта не ме хули...
Прикривам ли се – пак душата страда
и не изпитвам никаква наслада,
ако не се забиват в мен стрели.