Живял някога по нашите земи един цар – Траян. Цар като цар, но имал кози уши. Затова измислил царските корони – да скриват ушите а и друго, ако не е, както трябва.
Живял някога по нашите земи един цар – Траян. Цар като цар, но имал кози уши. Затова измислил царските корони – да скриват ушите а и друго, ако не е, както трябва.
На пътя Кюстендил – Дупница над река Струма при с. Невестино е издигнат здрав мост с внушителна и оригинална архитектура – пет свода със сталактитови орнаменти и розети по стълбовете, които подпират стометровия гръбнак на моста. Според надписа на турски език върху гранитна плоча, зазидана в източния парапет от южната му страна, мостът е построен през 1469-1470 година по нареждане на Ишак (Исак) паша, везир на султан Мехмед ІІ. Изграждането на моста е свързано с две легенди.
Казват, че това езеро е най-голямото от всички планински езера на Рила, Родопите и Пирин. То има сърцевидна форма и дълбочина около три-четири човешки ръста. Твърде хубаво и живописно, задънено до високата скалиста стена Смрадливия чал, езерото има тъмнозелени води. За Смрадливото езеро има много легенди, свързани с преследването и живота на свети Иван Рилски.
Някога имало двама братя и две сестри: Гъмзо, Коста, Кула и Вида. Не могли да живеят заедно, защото много често се карали и вдигали олелия до небето. Затова веднъж, с мирни приказки и разговори, решили да се разделят и всеки от тях да си създаде по един град. речено-сторено. Най-старият брат, Гъмзо, построил Гъмзиград, Коста – Костолец, Кула – град Кула, а Вида, която била най-малката, но най-досетливата и хитра, направила града Видин. Така били създадени тези градове-крепости, в които се заселили много хора от околността.
Маслен нос, се намира в най-източната част на Странджа и е трети по големина на българското черноморско крайбрежие. Стръмните му склонове го правят недостъпен. В миналото е имал лошата слава на лобно място на много кораби, които се разбивали в острите му скали.
Нос Калиакра, скалист полуостров издаден навътре в морето, още отдалеч привлича погледа на пътника със своя особен силует. По него има доста природни пещери, прилични на стаи. От последната “стая” в скалата се открива сводест прозорец над шеметната пропаст, в която вълните на Черно море с шумен плясък се разбиват около балваните, натрупани под най-тесния издатък на планинския нос. Тази част се казва “врата на четирийсетте моми”.
Нашата столица е позната в древността с няколко имена: Сердика, Сердакия, Триядица, Средец. За сегашното й име София има няколко предания.
Някой си гръцки цар имал за покровителка света София. В нейна чест той построил голяма и богата църква в Константинопол (Цариград) - днешния Истанбул. И жена му издигнала голяма и хубава църква "Света София" в едно селище, разположено в полите на Витоша планина. По-късно селището приело името на църквата, която се прочула в околността.
Населението от цялата околност е строило каменната крепост над стръмната урва. Турците били удивени от храбростта на защитниците й и дирели път как да завладеят тая твърдина. Нейното превземане откривало път към София, затова султанът бързал и често пришпорвал пашата. като не могли чрез бой и победа, решили с хитрост да опитат или чрез предателство някакво.
Черепишкият манастир "Успение Пресветая Богородица" е разположен южно от град Враца, при северния изход на Искърския пролом върху тясна речна тераса, близо до село Люти брод, между гигантски, рядко живописни скали.