Габрово възниква през Средновековието като стратегическо селище в близост до старопланинските проходи.
Една от легендите разказва, че по тези места край р.Янтра се заселва млад ковач на име Рачо. Той подковавал конете на керваните, които отивали или се връщали от планината.
Култовия обект в местността “Калугера” е разположен на 4 км североизточно от местността Маришница (град Априлци), в северното подножие на връх Марагидик, непосредствено до пътеката, пресичаща планината на юг.
Връх Червен е висок 1221 м и е най-високия връх около Тетевен. Нарича се така, защото се огрява от залязващото слънце с червена светлина. От карстовите образования тук най-интересна е пропаста Ямата. Това е пропастна пещера с дълбочина 27 м.
Връх Марагидик – Хубавата Мара – е един от най-красивите върхове в Средна Стара планина. Той остава встрани от централното било, но е висок (1889 м.) и видим от цялото северно подножие на планината източно от прохода Беклемето.
Името на резервата “Царичина” е свързано с чудната легенда за царската дъщеря Тамара, излекувана от коварна болест с магията на огнено червеното омайниче, което рибарчани и до днес наричат “царичина”.
Хайдушката поляна се намира на 2 км от град Тетевен. Висока е 955 м, а самата канара се спуска на 50 м. Името й е свързано със следната история (легенда). На Гергьовден местните хайдути Данчо, Ангел и Димо Гагов се събрали на върха, за да ознаменуват излизането си в гората.
Връх Петрахиля е символ на град Тетевен. Висок е 1 179 м. Каменният му лоб, с височина около 130 м, пръв посреща слънчевите лъчи. От тук произлиза и името на върха (от гръцки “петрос” – камък и “хелиос” – слънце) – Слънчев камък. Върху скалата при подходящо осветление се виждат знаци със значителни размери. Едни ги виждат като букви, а други като хурка с вретено.
Връх Острич е един от най-интересните върхове около Тетевен. Висок e 1069 м. Отличава се от другите върхове с конусовидната си форма. От тук идва и името му Острич. Формата му наподобява вулканичен конус.
Някога отдавна в едно село, Спанчевци, живяла мома хубавица, Тодора. През една късна есен тя свикала голяма седянка в бащиния си двор. Наредени край буйния огън, момите прели и пели, а момците им чупели орехи и пригласяли на моминските песни с кавали и дудуци. С песни, работа, весели припевки и закачки нощта неусетно превалила.
