Живял някога по нашите земи един цар – Траян. Цар като цар, но имал кози уши. Затова измислил царските корони – да скриват ушите а и друго, ако не е, както трябва.
Никой не знаел за тайната му – само бръснарите, които го бръснели веднъж в годината Но те не можели да кажат на никого, защото докато излязат от царския дворец, падали посечени от невидима сабя. Мнозина погинали така. А цар Траян живял дълго, без никой да узнае за ушите му, скрити под короната.
Веднъж отишло да го обръсне едно младо момче, едничък син на майка си. Седнал царят на стола, а момчето го погледнало и се засмяло.
- Защо се смееш, момче? – попитал царят.
- Досега не съм виждал такива уши, та ми е смешно. Като коза си в главата.
- Ако кажеш на някого какво си видял, ще ти отрежа езика – заканил се цар Траян. – Досега нито един бръснар не е излязъл жив оттук.
Уплашило се момчето и замолило за пощада. Казало, че е единствената опора на майка си и се заклело, че нищо никому и никога няма да каже. И удържало на думата си, ама започнало да вехне от непозната болест. Тогава една баба го научила какво да направи:
- Ако имаш някаква мъка, която никому не можеш да довериш, изкопай една дупка и там я кажи. Като направиш така, ще ти олекне, ще оздравееш и никой няма да узнае тайната ти.
Така и сторило момчето. Отишло в планината, изкопало дупка и три пъти викнало в нея:
- Цар Траян има кози уши! Цар Траян има кози уши! Цар Траян има кози уши!
На мястото израсъл клен, от който хората започнали да си правят кавали. Но щом направели кавал и засвирели с него, той проговарял: “Цар Траян има кози уши!”
Една вечер самият цар Траян излязъл на разходка с кон из планината. Навсякъде видял стада и овчари, които свирели на кавали. Заслушал се в свирнята им и дочул ясно: “Цар Траян има кози уши!”
Стреснал се! Как така тези кавали нареждат за него! Накарал един от придружвачите си да отсече от тоя клен. Отсякъл царедворецът дърво, направил набързо кавал и сам царят надул да свири. Щом докоснал с устни кавала, чул го да изговаря: “Цар Траян има кози уши!”
Заплакал царят от мъка, че цял свят ще научи за недъга му. Чул господ горестния плач и му дожаляло за несретника. И за да го избави от насмешки и подигварки, господ склопил планината на това място и направил врата, на която цар Траян оставил да пазят стражници, да не пускат никого ни да влиза, ни да излиза от държавата му. Та така да не се разнесе тайната му по други страни.
Много векове изминали оттогава, ала мястото Траянови врата стои до днес и напомня за чудния цар Траян, който имал кози уши.