На пътя Кюстендил – Дупница над река Струма при с. Невестино е издигнат здрав мост с внушителна и оригинална архитектура – пет свода със сталактитови орнаменти и розети по стълбовете, които подпират стометровия гръбнак на моста. Според надписа на турски език върху гранитна плоча, зазидана в източния парапет от южната му страна, мостът е построен през 1469-1470 година по нареждане на Ишак (Исак) паша, везир на султан Мехмед ІІ. Изграждането на моста е свързано с две легенди.
Едната от тях разказва, че трима братя от близкото село строели мост над Струма, ала нощем речната стихия събаряла и отнасяла съграденото през деня. Стреснали се тримата майстори, че няма да могат да изградят моста без да принесат жертва. А и не искали да посрамят името си и майсторската си чест. С люта болка на сърце решили, заради здравината на строежа, да вградят онази от съпругите, която първа донесе закуска на своя мъж. Подранила най-младата снаха – Струма невеста, жена на майстор Манол. Младата булка носела на едната си ръка своята първа рожба, пеленаче, а в другата – яденето. Едва издумала “Помози бог, майстори!”, и братята скочили, сграбчили я и насила я зазидали в основите на средния свод. Докато я зазиждали, тя се молела да й оставят отвън гърдите и да й направят дупки за очите, за да може да кърми и да гледа детето си. Майсторите останали непреклонни – строежът искал скъпа жертва и те трябвало да я дадат. Плачейки и кърмейки детето си за последен път, Струма невеста издъхнала.
Местните хора разказват, че и до днес, когато придойде реката, в нощна доба се чува писъкът на злочестата майка. Млякото от гърдите й се вкаменило, както е текло по зида. Безмлечни майки от целия Кюстендилски край дохождали на моста, откъртвали късчета от гранита, варели ги и пиели водата, та да им дойде мляко за рожбите.
Според друго, по-късно предание, мостът е сватбен подарък от султан Мурад за една смела българска невеста. Турска войска начело със султана преминавала по тези места. Когато приближили река Струма на мястото на сегашния Кадин мост, насреща им се задала българска сватба от близкото село. Уплашили се сватбарите, много от тях побегнали. Други обаче след колебание решили да не бягат пред войските, толкоз повече, че и самият султан вървял с тях. Когато се срещнали войска и сватбари, невестата, както бил българският обичай от онова време, се поклонила на войската, поклонила се и три пъти на султана и го дарувала с невестниски дар. Впечатлен от красотата и смелостта на българката и трогнат от показаното уважение, той я попитал какво иска за подарък от него, за да запомни тази среща на сватбата си. Нямало тогава мост над Струма и невестата рекла: “Царю честити, нищо друго ти нечем за спомен, но бродината тува ни е много мачна…”
Досетил се султан Мурад за желанието на невестата и заповядал да се построи мост на река Струма точно на мястото, дето станала срещата със сватбарите. Мостът бил построен и наречен Невестин мост, Кадън кюпруси на турски, произнасяно по-късно Кади кюприси или Кадин мост, уж по името на някой-си кадия, който се погрижил за съграждането му. Близкото село и до днес се нарича Невестино.