В къщата на една богата жена живеели две момичета. По-голямото било нейно, а по-малкото – ратайкинче.

Старият магьосник излезе на полето. Захвана да маха с ръце. Докато махаше, от ръкавите му почнаха да излизат птици.

Един баща имал четирийсет синове и едно сляпо момиченце. В къщата били наредени четирийсет и две легла.

Имало едно време три сестри – три воденичарски дъщери. Двете, по-големите, били хубави и не твърде, а третата, най-малката, била като звезда Вечерница.

Събрали се селяните от Хитър-Петровото село на площада да избират кмет. Излязъл и Хитър Петър.

Един сиромах човек се хванал на работа в една ковачница и се трудил цели двайсет години.

Дядо Тодоран събуди една сутрин сина си Койча и му рече:
– Ставай, Койчо, да вървим!

Живял някога един човек – кротък и трудолюбив. Той имал невеста като цвят, но детенце си нямал и затуй мъката му била голяма.