Младо овчарче пасло стадо край царския път. Хрупали овцете тревица. Овчарчето се подпряло на кривака. Мислело си нещо.

Имало едно време една жена. Тя имала широк двор. Сред двора растяло ябълково дърво. То раждало всяка година само по една ябълка. Но щом узрявала ябълката, дохождала лоша хала и я откъснала.

Живели си двама братя заедно. Много се обичали. Завидял им дяволът. Накарал ги да се скарат и сбият. По-големият брат замахнал с дърво и ударил брата си в окото.

Една жена казала на момчето си:
— Вземи, сине, тавата! Иди в избата! Донеси ми брашно да меся хляб!

Похвалил се лъвът пред баба Мецана:
— Знаеш ли, Мецано, юнак като мене?
— Зная, Лъвчо, зная! — рекла баба Меца. — Погледни как куцам! От човек си патя. От него по-силен на земята няма!

Имало едно време хубаво момиче. Когато се засмивало, чуден трендафил цъфтял на устата му. Когато заплачело, едър маргарит капел от очите му.

Един баща имал трима синове. Двамата били едри и хубави. Третият бил нисък, дребен, с голяма глава. Казвали го Главчо.

Веднъж умът и щастието на едно момче се запрепирали помежду си.