Имало едно време хубаво момиче. Когато се засмивало, чуден трендафил цъфтял на устата му. Когато заплачело, едър маргарит капел от очите му.
Момичето толкова се прочуло, че и царят се научил за хубостта му. Той поискал да се ожени за него. Пратил хора да го доведат в двореца.
Царските пратеници отишли, взели момичето, качили го на царска кола и потеглили.
Между пратените хора имало лоша девойка, която искала с измама да се ожени за царя. Вървели, що вървели, на хубавицата се припило вода. Завистницата й рекла: „Ако ми дадеш да ти извадя едното око, ще ти дам вода“. Хубавицата нямало що да прави — съгласила се. Завистницата извадила едното й око, скрила го в една кутия, дала й вода и пак тръгнали.
Вървели, що вървели, хубавицата поискала вода. Завистницата й рекла: „Ако дадеш да ти извадя и другото око, ще ти дам вода“. Момичето било много жадно, нямало какво да прави — съгласило се. Завистницата му извадила и другото око, скътала го в друга кутийка и пак му дала вода. Жените, които били в друга царска кола, съгледали, че момичето няма очи, и рекли: „Защо ли е на царя сляпа царица? Как ще живее с нея пред света? Хайде да я оставим в тая гъста гора, през която вървим сега.“
Оставили момичето и заминали.
Те пременили завистницата и я завели при царя, като казали, че това е прочутото момиче. Царят се оженил за нея. Минало се доста време. Царят все чакал царицата да се засмее, за да падне трендафил от устата й, или пък да заплаче, за да порони маргарит от очите си. Ала тя нито се засмивала, нито заплаквала. Все замислена и намръщена ходела.
Белобрад старец намерил момичето в гората. Той го прибрал в къщата си. Момичето живеело добре при дядото и му пазело къщата. Веднъж дядото кихнал, момичето се засмяло и тозчас от устата му паднал трендафил. То го дало на дядото и рекло:
— Дядо, на ти тоя трендафил, па иди го продай в града! Мини по улицата и викай: „Хайде, трендафил за око, трендафил за око!“ Който ти даде око, нему да го дадеш.
Дядото взел трендафила, отишел в града и почнал да вика из улиците: „Трендафил за око, трендафил за око!“ Всички му се чудели и никой не купил трендафила. Като минал покрай царския дворец, от прозореца се показала царицата и попитала:
— Какво продаваш, дядо?
Той отговорил:
— Трендафил за око, дъще!
Царицата извадила една кутийка, отворила я, дала му око и взела трендафила. Дядото взел окото и го отнесъл на момичето. То го турнало на мястото му и прогледнало.
Минало се, какво се минало, момичето пак се засмяло и в устата му пак цъфнал трендафил. То пак го дало на дядото да иде да го продаде за друго око. Дядото взел трендафила, отишъл в града и пак тръгнал да вика из улиците: „Трендафил за око, трендафил за око!“ Всички се чудели, но никой не купил цветето. Като минал край царския дворец, на прозореца се показала царицата и попитала:
— Какво продаваш, дядо?
Старецът отговорил:
— Трендафил за око, дъще!
— Дай го на мене, дядо, аз ще ти дам око!
Тя извадила из пазвата си малка кутийка, отворила я, взела от там око и го занесъл на момичето. То турило окото на мястото му. Прогледнало и с него.
Веднъж на момичето му станало нещо мъчно. Заплакало и от очите му закапали зрънца маргарит. То ги дало на дядото и му рекло да иде в града и да ги продаде, та да купи едно друго за в къщи. Дядото взел маргарита, занесъл го в града и го продал пак на царицата.
С тия трендафили и с маргарита царицата рекла да измами царя. Веднъж тя се засмяла и показала скрития от по-рано в устата си трендафил. Друг път налепила маргарити по очите си и като заплакала, надвесила се над царевия скут и поронила скъпоценните зрънца.
Дядото много пъти ходил из града да продава цъфнали трендафили и маргарити. Това стигнало до ушите на царя. Царедворците му казали, че царицата купувала тия трендафили и тоя маргарит. Царят тогава разбрал хитрината на царицата и решил да издири тая работа. Веднъж той поканил най-хубавите момичета, богати и сиромашки, на тлака. Хубавиците от цялото царство отишли на тлаката. Отишло и дядовото момиче.
Момичетата насядали около огньовете, запрели, завлачили и запели поред кое каквато песен знаело. Царят седял и слушал. Дошло ред на дядовото момиче, което седяло настрана със забулено лице и предяло. То казало: „Аз няма да пея, а ще разкажа приказка“.
И като завъртяло чекръчето, почнало: „Речи, чекръче! Едно време имало едно момиче. Когато се засмивало, трендафил цъфтял на устата му. Когато плачело, маргарит капел от очите му…“
Така, без да прекъсва, момичето разказало своите патила. Царят изслушал приказката докрай. После подигнал булото на момичето и то блеснало като слънце. Толкова хубаво било! Тогава царят се оженил за дядовото момиче.
А лъжливата хубавица пропъдил през девет царства в десето.
Ран Босилек