Цяло лято Зайко работил на една зеленчукова градина. Не си дояждал, не си доспивал, гол и бос ходел, само и само да спести някоя и друга пара.
Цяло лято Зайко работил на една зеленчукова градина. Не си дояждал, не си доспивал, гол и бос ходел, само и само да спести някоя и друга пара.
Преди години накрай село живеела една старица със сина си. Живеели те бедно-пребедно.
Имало някога един мъдър и честен велик везир. Често обикалял султанството, за да напътствува людете и да оправя неправдите. Затова всички го обичали и почитали.
Много, много отдавна в едно царство живели в малката си къщичка един дядо, една баба и дъщеричката им Василиска.
Живели си те добре, честито, но голяма беда ги сполетяла. Разболяла се милата им майчица. Усетила тя, че смъртта й е близка.
Живели някога двама братя. По-големият бил човек саможив. Той събрал голямо имане, но нямал край себе си нито дете, нито коте. Окото му било все в парата и хората не го обичали, защото нямал милостиво сърце и пет пари не давал за сиромасите.
Край една голяма река живеело в схлупена къщурка бедно селско семейство. Бащата и майката се трудели от сутрин до вечер, за да изхранят челядта си — две момченца и едно момиченце.
Дали е било или не е било – ходжата знае, той да ни каже! Пък и приказката да е измислена, добре е намислена; с нея нощта се скъсява, умората отминава и грижата се забравя.
Имало едно време един овчар, Петър му било името. Веднъж, като си пасял стадото, из гората изскочил един голям вълк с желязна глава и зъби като ханджари.
В едно султанство, близо до страната на великаните-людоеди, живеели три сестри. Те били много бедни. За да се изхранват, всяка нощ до съмнало предели памук, тъчели и шиели, а на заранта едната отивала на пазара, продавала изработеното и купувала каквото трябва за ядене, за пиене и за огрев.