Една жена си имаше момченце, което ходеше на училище. Всяка заран, когато момченцето тръгваше на учение, майка му му даваше по една парица и му думаше:
— Вземи, чедо, тая парица, за да си купиш едно бяло кравайче от хлебарницата.
Една жена си имаше момченце, което ходеше на училище. Всяка заран, когато момченцето тръгваше на учение, майка му му даваше по една парица и му думаше:
— Вземи, чедо, тая парица, за да си купиш едно бяло кравайче от хлебарницата.
Едно момченце, весело и палаво, както се полага на децата, всеки ден бродело из гората.
Майка му не му позволявала, не минавал и ден, без да му напомни: „В гората е пълно със страхотии-ужасии.“
Живели двамина съседи. Единият богат - къщата му била пълна с имане, а другият - последен сиромах - с трън да се завъртиш в двора му, нямало какво да закачиш. Отишъл веднъж сиромахът и почнал да тропа на богаташката порта. Показал се богатият.
Имало един сиромах човечец. Той работел, трудил се, ала все си бил сиромах.
Срещнала го веднъж Баба Марта.
Напекло топлото мартенско слънце. Закапали весело капчуците.
Стопанинът грабнал ножицата и се провикнал кьм косето:
- Хайде, Косе Босе, тръгвай с мене да подрежем лозите!
- Не мога - отвърнало косето, - защото си имам работа: гнездо вия.
Почвам приказката. Който ще слуша, да седне, който не ще – да си върви, много му здраве!
Магарето и Конят тръгнали на воденица. Магарето се влачело едвам-едвам, защото на гьрба му били натоварени два чувала жито, а охранения кон препускал празен и бодро цвилел.
Имало едно момче, което искало всичко да знае. За всяко нещо питало дяда си:
— Кажи, дядо, кой клати дърветата?
— Вятърът — отвръщал дядо му.
Имало едно време един дядо и той имал едно момиче: когато се засмивало, трендафил цъфтял от устата му, а когато заплачело, от очите му капвал бисер.
Дядо събирал бисерите и ходил да ги продава, че да се прехранват. Подир няколко време момичето се прочуло с хубостта и дарбите си дотолкова, че стигнало и до ушите на царя.