Едно коте додявало много на стопанина си и веднъж той го занесъл и оставил в гората. Там го намерил лъвът. Той разгледал котето от всички страни, почудил му се, па рекъл:
— Ти приличаш и може да си от нашия род, но защо си такова дребно?
— Аз дето живеех, и ти там да живееш, няма да можеш да пораснеш и толкова! — измяукало котето.
— Ами при кои живееше досега? Как се казват и много ли са силни? — питал лъвът. — Ако можеш, намери ми някого от тях, та да се преборя с него и да видя дали ще бъде по-силен от мене.
Тогава котето разказало на лъва за човеците: те ходят на два крака, имат две ръце и с тях вършат всякаква работа. Казват се човеци, не са много силни, но с разума и хитростта си надвиват и на най-силните животни на света.
— Ако искаш, върви след мене, да намерим някого от тях и да се преборите — рекло котето.
Лъвът се съгласил. Тръгнал подир котето. Вървели така из гората, докато намерили един човек, който сечал дърва.
— Ето го! Този е един от ония, за които ти разказвах — казало котето.
Лъвът отишъл при човека и след „Добър ден“ и „Живо-здраво“, рекъл му:
— Приятелю, хайде да се поборим с тебе!
Човекът, още като видял лъва, се уплашил, а като чул и думите му, целият се разтреперил. Но като помислил малко, рекъл в себе си: „Смелост! Ако умра, да умра юнашки, а не бабешки!“ — и както бил на дървото, викнал на лъва:
— Бива, лъвчо, да се преборим с тебе, но я ме виж! Аз дойдох тук с дърварски дрехи, та ти ще трябва да ме почакаш малко, докато ида в село и облека дрехите си за борба.
— Добре, ще чакам! — рекъл лъвът и седнал до едно голямо дърво.
Сега човекът добил по-голяма смелост и рекъл:
— Аз се боя, че ти няма да ме чакаш. За да не ида до селото напразно и се обличам в дрехите за борба, ще те вържа за дървото, да не избягаш!
Лъвът, склонил на това. Човекът го вързал добре, па отсякъл един хубав прът и рекъл:
— Ха сега да ти кажа как се боря!
Па захванал да го повива с пръта по гърба, докато лъвът скъсал въжето и хукнал да бяга, та потрошил младата гора. Бягало подир лъва и котето и се спрели чак накрай гората. Лъвът едва дишал и изръмжал на котето:
— Наистина, че били много лоши твоите господари! Ако бях аз на твое място, то нямаше да мога да живея и да порасна колкото тебе! А сега да бягаме, побратиме, в друга и далечна гора, защото не се живее близо до тия лоши човеци!
Така лъвът се преселил да живее в далечни гори, където трудно го намират хората. А котенцето, привикнало да живее на топло около огнището, да си хапва от господарската гозба, изоставило лъва и се върнало при хората.
Българска народна приказка