Някъде далеч от тук, на брега на океана, един възрастен човек правеше своята обичайна разходка по плажа на залез слънце. До неотдавна бе бушувала страшна буря. Небето преливаше от ярко червено в оранжево, а вълните сякаш вече уморени нежно галеха брега.
ПХодил-бродил из гората един гладен вълк. Празният му търбух го отвел до близкото село. Гледа: край коларския път едно старо магаре кротко си пощипва тръни.
Имало едно време един арменски цар, който бил много любопитен и непрекъснато жадувал за все нови и нови развлечения.
Преди много години в нашата страна живеела бедна вдовица с едничкия си син. Колибата им била накрай града до една голяма река, по която плавали кораби, идващи от далечни морета.
Живял в един град майстор дърводелец. От време навреме той ходел с чирачето си в гората за дърва. Веднъж пак така отишли. Търсили по-прави, по-здрави дървета тук и там, зареяли се много навътре, където никога дотогава не били ходили.
Имало едно време един цар. Всички хубави приказки така започват. А си имал този цар щерка — хубавица, като ясната зорница.
Имало някога един добър ловец. Той стрелял така точно, че стрелата му никога не отивала напразно.
Един велик везир служил на своя султан цели тридесет години и бил прочут и много ценен заради своята лоялност, правдивост и упование пред Аллах.
Един много беден човек слугувал двадесет години на голям богаташ.
