Един велик везир служил на своя султан цели тридесет години и бил прочут и много ценен заради своята лоялност, правдивост и упование пред Аллах. Неговата честност обаче му създала толкова много врагове в двореца, че столицата гъмжала от слухове за лицемерието и лукавството на великия везир. Придворните не пропускали нито ден, без да нашепват неуморно в ухото на доверчивия султан да си отваря зорко очите и така се стигнало дотам, че султанът не издържал, окончателно загубил доверие в своя велик везир, макар последният да бил напълно почтен и невинен. Султанът заповядал да го осъдят на смърт, въпреки че трудно би се намерил друг поданик , който да е служил така предано на своя върховен господар.
По онова време обичаят изисквал на осъдените на смърт да им завържат ръцете на гърба и да ги хвърлят в султанския кучкарник, където държали най-злите ловни кучета. Но преди да го хвърлят там, за да бъде разкъсан от озъбените псета, великият везир помолил като последна милост да му бъде разрешено да попита господаря си: “Моля те, о, господарю на съдбите на всички правоверни, дай ми само десет дни живот, за да мога да се разплатя с всички, към които имам дългове, а също и да си събера парите от борчовете на другите към мен. Обещавам да раздам тези пари на хората, които бяха добри с мен. Сетне ще ми се остане само да разпределя имането си сред децата и роднините си, без да забравям щедрите дарове за моите телохранители.” Султанът изслушал уверенията на дворцовата стража, че обреченият велик везир няма къде да избяга и склонил да изпълни последното му желание.
Везирът веднага потеглил към дома си и трескаво събрал стотици златни монети за рушвет на главния пазач на султанските ловни кучета. Но първо предложил на пазача само сто жълтици с думите: “Позволи ми аз да се грижа за кучетата през идващите десет дни.” Пазачът охотно се съгласил и така следващите десет дни кучетата се облажили с невиждано щедри дажби., които великият везир лично им поднасял. На десетия ден те вече захапвали късовете месо направо от ръцете му.
На единадесетия ден великия везир бил извикан при султана. Отново му повторили обвиненията и под зоркия поглед на султана пазвантите вързали ръцете на злочестия велможа зад гърба му и го отвели навън, за да го хвърлят на кучетата. Но щом го съзрели, едрите песове само размахали дружелюбно опашките си, а после го наобиколили и започнали да му се умилкват. Султанът и придворните останали удивени. Накрая султанът не издържал и попитал великия везир, защо кучетата не го разкъсват. Мъдрият везир отвърнал: “Грижих се за тези кучета цели десет дни, и то така, както никой досега не се беше грижил за тях. Сега всички виждате какво може да се постигне с повече доброта, грижовност и щедрост. Като се грижих за Ваше Величество цели тридесет години и каква отплата доживях да дочакам? Бях осъден на смърт, и то само заради лъжливите обвинения на моите най-зли врагове.”
От срам султанът се изчервил като божур. Не само, че отменил присъдата над великия везир, но и го дарил с три ката най-фини дрехи, след което ми позволил сам да се разправи с тези, които са го предали тъй вероломно. Но благородният мъж им опростил греховете и ги пуснал да си вървят по живо, по здраво.
Арабска народна приказка