Имало едно време един крал. Веднъж той заболял тежко и всички мислели, че ще се прости с живота. Кралят имал трима сина.
Те много тъгували за баща си, ала криели мъката си и ходели да плачат тайно от него в градината.
Веднъж срещнали един старец, който ги попитал защо са така угрижени.
- Нашият баща е много болен - отговорили тримата, - и навярно скоро ще умре, защото нищо не може да пребори болестта му.
Старецът казал:
- Има един лек, живата вода. Ако отпие глътка от нея, той ще оздравее. Ала е много трудно да я намерите.
Най-големият син решил:
- Аз ще открия живата вода.
Отишъл при болния крал и му казал:
- Татко, тръгвам да търся жива вода. Само тя може да те излекува.
- Не! - забранил бащата. - Това е твърде опасно, по-добре да умра.
Синът го уговарял толкова дълго и горещо, че най-сетне кралят склонил. Принцът се зарадвал и си помислил: "Щом донеса живата вода, ще стана любимият син на баща ни и ще наследя кралството!"
Тръгнал той да търси жива вода. Вървял, колкото вървял, срещнал на пътя едно джудже. То го заприказвало:
- Накъде си се разбързал така?
- Това не е твоя работа, глупав дребосък! - отвърнал надменно принцът и отминал.
Джуджето се разгневило заради грубостта на принца, решило да си отмъсти и му направило магия. И ето, че както си яздел, принцът изведнъж се озовал в една клисура между две високи планини. Колкото по-напред вървял, толкова повече се доближавали планините. Накрая клисурата се превърнала в толкова тясна пътечка, че конят не можел нито да пристъпи напред, нито да се обърне назад. Момъкът напрегнал всички сили, за да слезе от седлото, ала не могъл дори да помръдне. Останал си заклещен между двете планини.
В двореца дълго чакали най-големия принц, ала напразно. Тогава средният син се изправил пред краля и казал:
- Тате, мой ред е да си опитам късмета. Може пък да намеря живата вода и да те спася!
Тъй рекъл той, ала си мислел: "По-големият ми брат е мъртъв. Щом донеса водата на живота, кралството ще бъде мое!"
Отпървом кралят не разрешил, страхувал се да не изгуби и втория си син, но сетне склонил. Принцът тръгнал по същия път, по който преди това минал по-големият му брат. Скоро срещнал джуджето. То го спряло и го попитало:
- Накъде бързаш така, пътниче?
- Хей, дребосъко, не си пъхай носа там, дето не е твоя работа! - високомерно отвърнал принцът и продължил гордо напред, без да се оглежда.
Джуджето се разярило заради високомерието му и решило да си отмъсти. Омагьосало и него. Скоро средният принц също бил заклещен в една тясна урва между две високи планини и не можел да помръдне ни напред, ни назад.
Ами пада им се, като са такива горделивци!
Щом и вторият син не се върнал, най-малкият принц се замолил:
- Тате, нека аз да потърся живата вода! Може пък да имам късмет.
Най-сетне кралят го пуснал.
Момъкът срещнал джуджето и то го попитало:
- Накъде бързаш, пътниче?
Принцът спрял и отговорил:
- Тръгнал съм да търся жива вода. Баща ми е тежко болен, само тя може да спаси живота му.
- А знаеш ли къде да я намериш?
- Не - отвърнал принцът.
- Ти си вежлив и уважаваш хората, не си високомерен като братята си, затова ще те науча какво да направиш. Живата вода извира в двора на един омагьосан дворец. Никой не може да влезе там, ала аз ще ти дам една желязна пръчка и два самуна хляб. Удари три пъти с пръчката по желязната порта на двореца и тя ще се отвори. Като влезеш вътре, ще видиш два огромни лъва. Те веднага ще се нахвърлят върху теб с разтворена паст. Но ти не се плаши, хвърли им по един самун и зверовете ще се укротят. Тогава бързай да налееш жива вода преди часовникът да удари дванайсет. Ако закъснееш дори един миг, желязната порта ще се затвори и ти завинаги ще останеш в омагьосания дворец.
Принцът му благодарил от все сърце, взел пръчката и самуните и поел по пътя си. Щом стигнал, направил така, както казало джуджето. Ударил три пъти с пръчката и желязната порта се отворила. Хвърлил на двата лъва самуните и тозчас дивите зверове станали кротки и мили като котенца. Тогава най-младият принц влязъл в двореца. В една голяма, красива зала намерил един меч и един самун хляб. Взел ги и влязъл във втората зала. Там седяла чудна красавица, по-прекрасна от нея нямало по целия свят. Щом видяла принца, тя се зарадвала от все сърце и го целунала. Разказала му, че била омагьосана, но храбростта и доброто сърце на принца развалили магията.
- Ще се оженим и цялото ми кралство ще бъде твое. Точно след една година ела отново тук, за да отпразнуваме сватбата - заръчала красавицата.
После му разкрила къде се намира чудотворният извор. Казала му да побърза и да си налее от живата вода преди да удари дванайсет. Принцът обещал да свърши всичко, както му казала красавицата и продължил напред. В последната стая имало голямо легло, цялото в пух и коприна. Като го видял, момъкът усетил страшна умора и решил да полегне за малко, преди да отиде при извора с живата вода. Легнал и заспал дълбоко.
Когато отворил очи, часовникът ударил дванайсет без четвърт. Принцът скочил и побягнал към извора, колкото сили имал. Щом стигнал, гребнал с една чаша, която намерил там, и затичал обратно, бърз като вятър. Тъкмо минавал през желязната порта, и часовникът ударил дванайсет пъти. Тозчас тежката порта се затворила със силен трясък и откъснала парче от петата на момъка.
Но той не усетил болка, защото от все сърце се радвал, че ще занесе на болния си баща жива вода и ще го спаси.
На връщане отново срещнал джуджето. Щом съзряло меча и хляба, то му казало:
- Добре си направил, че си ги взел, защото те са много ценни - с меча можеш да победиш цяла войска, а хлябът никога не свършва, колкото и да ядеш от него.
Принцът не искал да се прибере у дома без братята си и затова помолил:
- Джудженце, не можеш ли да ми кажеш къде са братята ми? Те тръгнаха преди мен да търсят живата вода и не се завърнаха.
- Заклещени са между две планини. Аз ги омагьосах, защото са надменни и не почитат хората.
Щом чул това, най-младият принц започнал да увещава джуджето да освободи двамата от лошата магия. Най-сетне то отстъпило, ала го предупредило:
- Пази се от братята си, техните сърца не са добри като твоето.
Щом тримата братя се събрали, най-младият принц им разказал какво е преживял, как намерил живата вода и напълнил цяла чаша от нея, как спасил от зла магия една чудна красавица, която щяла да го чака една година, за да вдигнат сватба и как щял да получи голямо кралство.
Тримата тръгнали заедно към двореца на баща си. Яздили, колкото яздили, влезли в една страна, нападната от вражеска войска. Хората мрели от глад, а кралят бил съвсем отчаян и вече чакал гибелта си. Най-младият принц му дал хляба, който никога не свършвал, и кралят нахранил всички хора в своята страна. После с вълшебния меч разбил вражеската войска и кралството му заживяло в мир. Благодарил от все сърце на своя спасител и му върнал хляба и меча.
Продължили братята по пътя си и минали през още две кралства, в които зли врагове опустошавали всичко, а хората измирали от глад. Най-младият принц дал на двамата крале хляба и меча и те спасили своите кралства.
След това тримата братя се качили на един кораб. Докато пътували през морето, двамата по-големи тайно си казали:
- Младокът намери живата вода. Татко ще му даде кралството, което по рождение се пада на нас и така малкият завинаги ще отнеме щастието ни.
Решили да не оставят работата така и се наговорили да го погубят. Веднъж, когато той спял дълбоко, те прелели живата вода в една бутилка, а чашата напълнили с морска вода, който била толкова солена, че чак горчала.
Щом се прибрали в двореца, най-малкият принц бързо изтичал при баща си и му дал да отпие от чашата, за да оздравее. Кралят отпил от горчивата вода, закашлял се и започнал да стене още по-дълбоко отпреди. В това време дошли двамата по-големи сина, обвинили най-малкия брат, че иска да отрови родния си баща и се похвалили, че носят истинска жива вода. Кралят отпил една глътка и начаса болестта му изчезнала, а той се почувствал здрав и силен както в младостта си.
Двамата измамници пък доволни отишли при най-младия принц и му се присмели:
- Видя ли каква стана тя - ти рискува живота си заради живата вода, а пък ние обрахме славата. Трябваше по-добре да пазиш живата вода - докато ти спеше на кораба, ние я взехме, а точно след година един от нас ще вземе красавицата и голямото кралство. Да не си посмял да ни издадеш! И без това баща ни няма да ти повярва, ала пророниш ли една-единствена думичка, ще изгубиш главата си. Ако ти е мил животът, по-добре си мълчи!
Старият крал много се разгневил на най-малкия си син, мислел, че той наистина искал да го отрови. Затова тайно събрал съветниците си да съдят момъка. Дълго умували те и накрая решили да го застрелят.
Ето, че скоро след това най-младият принц решил да излезе на лов и кралят му заповядал да вземе със себе си кралския ловец. Момъкът не подозирал нищо лошо и на драго сърце се съгласил. Щом влезли в гората и останали съвсем сами, принцът забелязал, че ловецът е угрижен и го попитал:
- Какво има, приятелю, защо си тъжен?
А кралският ловец отвърнал:
- Заповядаха ми да мълча.
Принцът го подканил:
- Хайде, излей душата си, аз ще ти простя.
- Ох, - тежко въздъхнал ловецът, - кралят ми заповяда да те убия.
Изтръпнал от страх момъкът и се примолил:
- Скъпи ми ловецо, пощади ме, ще ти дам моите кралски дрехи, а ще взема твоята вехта ловджийска куртка.
- Съгласен съм, господарю. И без това сърце не ми даваше да стрелям срещу теб.
Речено-сторено. Разменили си дрехите, ловецът се върнал в двореца, а кралският син продължил нататък в гората.
Не щеш ли, не след дълго в двореца пристигнали три карети със злато и скъпоценни камъни за най-малкия принц. Те били изпратени от тримата чужди крале като най-дълбока благодарност за това, че с меча на принца вражеската войска била прогонена, а хлябът му спасил от гладна смърт хората в трите кралства.
Тогава старият крал си помислил: "Нима е възможно най-малкият да е невинен?" и казал на придворните си:
- Ех, ако най-малкият ми син беше жив! Защо заповядах да го убият, голям грях сторих.
Кралският ловец видял, че господарят му наистина скърби за своя син, пристъпил напред и казал:
- Кралю, принцът е жив! Признавам, че не изпълних вашата заповед, ала сърце не ми даде да го убия.
И разказал какво се е случило в гората. Сякаш тежък камък паднал от гърдите на стария крал и той начаса разпратил вестоносци из всички кралства - да съобщят, че принцът е вече помилван и може да се завърне у дома.
В това време принцесата заповядала да покрият пътя до омагьосания дворец със златни камъчета. Щом той бил готов, тя казала на стражите си:
- Щом видите някой да язди по средата на златния път, пуснете го, това е моят истински жених. Ако някой язди встрани, знайте, че е измамник.
Щом наближило уреченото време, най-големият принц решил пръв да отиде в двореца и да се представи за спасител на принцесата, за да вземе красавицата и голямото кралство.
Така и сторил. Яхнал коня си и препуснал. Щом наближил златния път, си помислил:
- Грехота е да яздя по пътя, копитата на коня ще изтъркат златото.
И отбил встрани. Стигнал портата и почукал, ала стражите вече знаели, че е измамник и го изгонили.
Малко след това и вторият принц тръгнал към омагьосания дворец. Стигнал златния път и конят вече стъпил отгоре му, когато принцът си казал:
- Ами ако копитата повредят пътя? Ще бъде много жалко, та това е злато!
И отбил встрани. Щом стигнал портата, стражите извикали:
- Ти не си истинският жених на принцесата! - и го изгонили.
Когато изминала точно една година, най-малкият принц яхнал коня и тръгнал към своята любима, та дано при нея забрави огорчението си. Препускал, препускал и все за красавицата си мислел, нямал търпение да бъде с нея. И както си яздел така замечтан, дори не забелязал златния път. Конят вървял по средата на пътя и щом стигнал, портата се отворила широко и принцесата радостно го посрещнала.
- Ти си моят спасител, твое е кралството, твоя съм и аз.
Вдигнали богата сватба, яли, пили и от душа се веселили, а принцесата казала на своя мъж, че старият крал вече му е простил и го чака да се върне.
Щом сватбата свършила, младият крал яхнал коня си и препуснал към двореца на баща си. Разказал му всичко - как двамата по-големи братя откраднали живата вода, как измамили болния си баща, а него заплашили със смърт, за да не ги издаде.
Старият крал се разгневил страшно и решил да накаже строго двамата измамници. Ала те го изпреварили - качили се на един кораб, отплавали надалеч и никога повече не се върнали.
Българска народна приказка