Имало едно време една жена. Тя имала широк двор. Сред двора растяло ябълково дърво. То раждало всяка година само по една ябълка. Но щом узрявала ябълката, дохождала лоша хала и я откъснала.
Имало едно време една жена. Тя имала широк двор. Сред двора растяло ябълково дърво. То раждало всяка година само по една ябълка. Но щом узрявала ябълката, дохождала лоша хала и я откъснала.
Една жена казала на момчето си:
— Вземи, сине, тавата! Иди в избата! Донеси ми брашно да меся хляб!
Един цар имал едничък син, умен и хубав, за чудо и приказ. Дошло време да се задоми царският син. Царят изпратил най-умния царедворец да търси мома, лика-прилика на сина му.
Имало едно време хубаво момиче. Когато се засмивало, чуден трендафил цъфтял на устата му. Когато заплачело, едър маргарит капел от очите му.
Имал дядо козичка. Цанил си козарче. То си имало свирка. Ама каква свирка! Като я надуе, де що има живо нещо, скача, та се къса.
Веднъж умът и щастието на едно момче се запрепирали помежду си.
Имало едно време един умен и хитър момък. Викали го Голобрадко. Умен бил Голобрадко, ала сиромах.
Един цар имал син и дъщеря. Син му бил на десетина години, а дъщеря му била още по-малка. Една нощ царският син сънувал, че си мие лицето.
Имало едно време един цар. Той овдовял и се оженил втори път. Царят имал от първата си жена едно момче. Новата царица никак не обичала завареничето. Гледала да го премахне.