Страницата, която следва, е преписана от един учебник по история за училищата на планетата Мун и разказва за големия учен на име Брун (забележете, че там всички думи завършват на «ун»: например не се казва «луна», а «лун», не — "качамак", а «качамун» и т. н.).
Когато момиченцето е болно, трябва и куклите му да се разболяват, за да му правят компания, дядото ги преглежда, предписва им подходящи лекарства и им прави много инжекции с една химикалка. — Това дете е болно, докторе.
Някога в Бусто Арзицио хората се безпокояли, че децата чупели и разваляли всичко. Да не говорим за изтърканите подметки, за панталоните и за училищните чанти: но те чупели и стъклата, чупели чиниите по масите и чашките в кафенето, като ритали топка и не пробивали стените само защото не разполагали с чукове.
Слънцето пътувало из небето весело и победоносно върху своята огнена колесница, хвърляйки лъчи по всички посоки за голямо неудоволствие на един облак с буреносен характер, който мърморел:
— Прахосник, разсипник, хвърляй, хвърляй на вятъра лъчите си и да видим накрая колко ще ти останат!
Мамо, отивам да се разходя.
— Добре, Джовани, но внимавай, като пресичаш ули¬цата.
— Добре, мамо. Довиждане, мамо.
— Винаги си разсеян.
— Да, мамо. Довиждане, мамо.
Тази история не се е случила, но сигурно ще се случи утре. Ето какво се разказва в нея:
Утре една добра стара учителка завела учениците си, наредени в редица по двама, да разгледат Музея на отминалото време, където били събрани нещата от миналите времена, които не служат вече, като кралската корона, шлейфът на кралицата, трамваят от Монца и така нататък.
Някога един човек решил да открадне римския Колизей. Искал да си го има само той — не му се искало да го разделя с другите. Взел една торба, отишъл в Колизея, почакал, докато пазачът погледне на друга страна, напълнил с труд торбата с древни камъни и си ги отнесъл в къщи.
Веднъж Джованино Денгуба решил да отиде в Рим и да пипне носа на краля. Приятелите му искали да го разубедят и казвали: — Внимавай, това е опасна работа. Ако кралят се разсърди, ще загубиш собствения си нос заедно с главата.
Синьор Гогол е разказал историята на един нос от Ленинград, които се разкарвал в каляска и правел всякакви лудории.
