Едно време в далечен град се родило прозрачно дете. През него можело да се вижда както през въздуха и водата.
Едно време в далечен град се родило прозрачно дете. През него можело да се вижда както през въздуха и водата.
Живели някога един дядо и една баба. Имали си прасенце. Веднъж бабата рекла:
— Дядо, хайде да заколим прасенцето!
— Не, нека се поохрани по-хубаво! — рекъл дядото. — Ще го заколим, когато пусне под опашката мас.
Младо овчарче пасло стадо край царския път. Хрупали овцете тревица. Овчарчето се подпряло на кривака. Мислело си нещо.
Дойде есента. Заваляха дъждове. Задухаха ветрове. На заека му омръзна да студува. Дощя му се под покрив да живее. Тръгна из гората да дири подслон.
Стигна до един стар дъб. Почука на кората веднъж, дваж и попита:
— Живее ли някой тук? Аз търся дом!
Живели си двама братя заедно. Много се обичали. Завидял им дяволът. Накарал ги да се скарат и сбият. По-големият брат замахнал с дърво и ударил брата си в окото.
— Тя каза, че ще танцува с мен, ако ѝ донеса червени рози — възкликна младият студент, — но в цялата ми градина няма нито една червена роза!
Похвалил се лъвът пред баба Мецана:
— Знаеш ли, Мецано, юнак като мене?
— Зная, Лъвчо, зная! — рекла баба Меца. — Погледни как куцам! От човек си патя. От него по-силен на земята няма!
Имало едно време двама братя. И двамата били богати. Веднъж по-малкият брат рекъл на батя си:
— Бате, парите държат света. Без пари няма сполука.
— Не — казал другият брат. — Сполуката докарва парите.
Един баща имал трима синове. Двамата били едри и хубави. Третият бил нисък, дребен, с голяма глава. Казвали го Главчо.