Когато момиченцето е болно, трябва и куклите му да се разболяват, за да му правят компания, дядото ги преглежда, предписва им подходящи лекарства и им прави много инжекции с една химикалка. — Това дете е болно, докторе.
— Яда видим. Е, да, струва ми се, че има тежък мърморит.
— Опасно ли е?
— Много. Дайте му да пие от този сироп от син молив и му направете масажи с книжка от анасонов бонбон.
— А това детенце, не ви ли се струва и то болнаво?
— Много е болно, вижда се без бинокъл.
— Какво му е?
— Малко хрема, малко хремичка и двеста грама остър ягодит.
— Майчице! Ще умре ли?
— Няма опасност. Дайте му тези таблетки от глупидин, разтворени в мръсна вода, но употребете зелена чаша, защото червените чаши ще предизвикат зъбобол.
Едно утро момиченцето се събужда здраво, докторът му казва, че може да стане, но дядото иска лично да го прегледа, докато майката приготвя дрехите.
— Я да чуем сега. . . кажи трийсет и три. . . кажи перепепе. . . опитай се да пееш. . . готово: имаш една истинска лакома треска.
Джани Родари