05172021Пон
Last updateЧет, 28 Юни 2018 5pm

Лъжецът

Имало едно време един арменски цар, който бил много любопитен и непрекъснато жадувал за все нови и нови развлечения. Веднъж царят изпратил свои вестоносци из цялото царство със следното послание: “Слушайте царската воля! Който от вас успее да докаже пред нашия цар, че е най-отявления, най-дръзкия и най-хитрия лъжец в цяла Армения, ще бъде възнаграден с ябълка от чисто злато, която нашият велик господар лично ще му връчи!”

Хора от всички краища на царството започнали да се тълпят пред портите на двореца и нетърпеливо напирали да се доберат до тронната зала, където трябвало да бъде проведено необичайното състезание. Струпали се всякакви личности – от най-бедните до най-богатите от абсолютно всички съсловия – селяни и занаятчии, просяци, скитници и крадци, принцове и принцеси, търговци и земевладелци. Очевидно в страната нямало недостиг на лъжци и на царя били потребни много дни и нощи, за да изслуша най-претенциозните от многобройните кандидати.

Обаче царят все не бил доволен, защото още след първите фрази ядосано махвал с ръка и се провиквал, че вече бил слушал тази лъжа за десети път. Владетелят дори започнал да се уморява и да съжалява за неразумното си хрумване, дори се питал дали да не обяви състезанието за приключено, без да е избран победител, когато ненадейно през прага на залата плахо пристъпил един просяк, целият в дрипи, по-окаян от всички други бедняци в царството. В ръката си просякът стискал дръжката на очукана глинена кана. “Какво мога да сторя за теб, нещастнико?” – сърдито попитал царят. “Ваше величество – смирено се поклонил странникът, - не ме ли помните? Дължите ми едно златно гърне и аз дойдох, за да си го взема обратно.” “Ти си абсолютен лъжец!” – изкрещял царят. – Нищо не ти дължа!” “Абсолютен лъжец, така ли ме нарекохте Ваше величество? – попитал несмутимо просякът. – Тогава ми дайте златната ябълка като награда за умението ми да лъжа.” Царят едва сега се усетил, че този хитрец е на път да го изиграе и се опитал да се измъкне с извъртане: “Не, не, сбърках! Ти не си лъжец!” “Тогава ще мога ли да си получа златното гърне?” – попитал мъдрият просяк.

Царят бил принуден да признае, че просякът честно си е заслужил наградата и заповядал да му дадат златната ябълка.

Арменска народна приказка

  • Нови

  • Най-четени