Остаряхме наистина.
Ах, каква перспектива!
Но макар и абсурдно
старостта ни отива.

Зреят слънчогледи, хлябът зрее,
зреят ябълки на сведен клон,
зрее слънцето, когато грее
дните ми под своя хоризонт,
зрее лятото под листи златни,
зрее в чернозема слънчев сок
и сред равнината необятна взимам
аз по зреене урок.
Хубаво е да постигнат зрелост
и поля, и мисли, и очи.

Почистих килера –
Изхвърлих всичко излишно.
Последната капчица вяра
побързах да сложа на скришно.

Приятелите със черти познати
не носят на ревера си емблема.
Откриваме ги само по душата,
опора щом ни дават без да вземат.

Защо сме груби, нетактични,
завиждаме дори на глас
и само себе си обичаме
но не и другите край нас?

Седни по-близо и не крий от мен
цигарата си с пръстите несръчни
Ти ставаш вече мъж от този ден
и моят път от твоя се отлъчва.

Защо не премина и ти бариерата?
Влакове няма, а тя си стои.
Тя е опряла в гърдите, приятелю.
Или си с мен, или встрани.

Детство, вятър мой крилат,
слънце - детска топка златна -
мой довчера тичал свят
и зад ъгъла изчезнал.