Две хубави очи, Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи.
Не искат и не обещават те...

Поетът е за да даде изказ на онова, което ние чувстваме,
а не намираме подходящите думи.
Но ето, той ги изрича и ние с изненада откриваме,
че това е било скътано някъде в сърцето ни...

Създадох божество от теб, жена,
призрачно сияние!
Умираха измръзнали най-ярките лъчи
над тайни пропасти във твоите загадъчни очи...

Душата чиста,
мислите прозрачни
стопиха се отдавна,
онези думи мрачни.

Привечер в тихий шепот на зефира
все твоят сребрен глас шепти:
докосне ли сърце ми - то замира...
и в отзвук тъжна струна затрепти.

В центъра на оживения квартал,
отворил бе един човек сергия,
за която любовта си беше дал
и живееше в крайна немотия.

Приютил във сърцето си болка,
превит, без надежда върви
и в своите молитви отправя
зов за ден с по-малко беди.

Нищо за ядене - само храна,
нищо за правене - само неща,
само разни дрехи за носене,
само нудизъм при необличане.