В центъра на оживения квартал,
отворил бе един човек сергия,
за която любовта си беше дал
и живееше в крайна немотия.
Там, във кътчето си свито той
предлагаше усмивки, без цена -
и за всеки разпродаден брой,
да получи искаше поне една.
И стоеше до голямата табела
с надпис "Усмивки за замяна!",
ала мисълта го вече бе обзела,
че купувачи всъщност... няма.
Застанал там на ъгъла самотен,
подминаваха го с каменни лица
забързани по пътя си сиротен
мъже, жени... дори деца.
Николай Николов