Безгласен лежа в тъмнината,
отчаян, объркан и сам,
и пада сълза след сълзата
на пода студен и скован
Съдбата злини ми изрежда
от своя бездънен чувал,
загубил съм всяка наздежда,
животът ми – пълен провал
Сърцето ми бие на кухо,
удавено в болка и гняв,
по-слабо и малко по-глухо
след всеки свой удар болнав
Да можех молитва към бога
поне да отправя сега,
но да я изкажа не мога,
защото не вярвам в това
Ще търся спасение в края,
живота си щом потуша,
там някъде горе във рая
за моята млада душа
Във локвата мъка на пода
оглеждам се тъжен и ням,
там мойта човешка природа
ме гледа потънала в срам !