Безбройните разплакани черупки
докосват ме със свойта чернота,
и рачета от тъмните си дупки
проблясват със солена мокрота.

Научи ме да бъда различен.
Да се вслушвам в съня на щурците
и на вятър, когато приличам,
да не гоня смеха на звездите.

Едно сърце притихнало тупти,
като шепот нежен на изворни води.

Ще бъда пряспа
люляк бял, уханен.
Ще ме завиеш с листи рози,
с метличини
и пеперуди с трепкащи крила.

Не казвай със печал бездънна:
"Животът празна е заблуда!" –
че мъртва е душата сънна,
а всяко нещо крие чудо.

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез

На сина ми

Ако запазиш ум, щом полудяват
околните и теб винят;
повярваш ли, когато се надяват
с невярата си да те заразят;
ако търпението си запазиш
и на лъжата не отвръщаш ти,
ако откажеш да намразиш,
без гордост в теб да запламти;

По ангелите всеки би те пратил,
по дяволите - само аз ще мога.
Защото знам, че истински приятел
не се избира, а е дар от Бога.