На щастието тайната каква е?
Тоз отговор желае всеки да научи!
Едва ли някой точната рецепта знае,
но щастие би искал всеки да получи...

Всеки ден си пренареждам живота.
Нещо изхвърлям, нещо прибавям.
Нещо поправям, макар неохотно.

Прости ми, Господи,
че те упреквах
в безмилостност, в несъществуване!
Прости ми, Господи,
че не очаквах
от тебе вече дни сънувани!

Любов е да помогнеш.
Любов е да дадеш:
На гладния - надежда,
на сития - копнеж,

До къде искаш, Господи да порасна?
Да обичам въпреки – успях!
Егоизмът ми съвсем угасна.
Доста болки изтърпях.

Щом не можеш да бъдеш на хълм бор висок
ти бъди дребен храст, но бъди
най-прекрасният храст край пенлив водоскок
и на бора недей се сърди.

За всички пропуснати мигове,
за сълзите неизплакани,
за всички изпуснати влакове,
за гарите недочакани,
за думите неизказани,
за раните ненанесени,
за болките ненаказани,
за всички цветя неподнесени,
за песните неизпети,
картини ненарисувани,
за чувствата неизлети
и танци неизтанцувани,

Ти виждал ли си падаща звезда?
И пожелавал ли си нещо в този миг?
Очите на обречен виждал ли си,
долавял ли си в тях отчаян вик?