Всеки ден си пренареждам живота.
Нещо изхвърлям, нещо прибавям.
Нещо поправям, макар неохотно.
Някъде слагам черта,
другаде скоба отварям.
И си казвам: от днес – на чисто.
Преброявам приятелите си.
Все по-малко остават. Ония, истинските.
И все повече стават предалите ме.
Нищо, казвам си. От днес – наясно
с думите, с хората, с всичко.
На рискове и случайности – баста!
И гордостта си обличам.
Спокойно, мойто момиче, казвам си.
Стига си яде нервите.
И не преливай от пусто в празно.
До следващото пренареждане.
Маргарита Петкова