Противно на всички правила житейски,
тя не пристигна страшна и прикрита...
Напротив, някак си и по библейски,
за себе си напомни мъдро и свенливо свита....
И застанала пред прага на смъртта
се сетих да погледна към живота си.
Не исках и за миг да зная как плътта
ще изцеди в земята като гнил плод сока си!
Решила бях дните в папка да подредя,
да сложа и кламер с прикрепена бележка,
но безмълвна на пейката в парка седя
и знам, че това е задача невъзможна и тежка.
И песни любими аз исках отново да чуя...
И стихове толкова много още да пиша...
Но сега ми идеше само да псувам и плюя
света наоколо, който и след мене ще диша.
Внезапно в краката ми топчица шарена спря -
детето отсреща погледна ме виновно и мило...
А смисълът на живота си разбрах чак сега -
то бе в ей това детско лице тъй щастливо...
Женя Димитрова