Видях трохи,
разпръснати в праха,
до парещите стъпки
на познат самотник.

В карето на квартала,
на пейка стара
Мъж седи, минувачите вика
С очила и дреха сива
Пуши фас, на пейка стара

Лъжите полепват навсякъде в дните ни,
опитват да бъдат фатално реални,
пробиват дори стъклото с мечтите ни,
прокрадват се тихо в най-тъмните тайни.

Дори пиян пак трезвен си оставам.
Дори разбран, оставам неразбран.
На щастието мъката ме дави -
сред хората живея сам.

Пак ухае на цвят, пак на пролет ухае.
Здрасти, свят - необят, сбран във малката стая!
Здрасти, кипнал, студен, умен, тъп и безумен!
Днеска целия ден ще те правя на думи.

Когато си отида от света,
името ми не почерняй сине!
Богатства нямах и в съня,
не съм ги даже и мечтала.

Градина. Пролетни цветя.
Скамейка. Шепот сладък.
А сред цветята той и тя.
Любов и тъй нататък.

Денят за всички нека бъде добър.
С добро той нека ни навести.
Във времето ни с толкова несгоди
за нещо хубаво да извести.