Гледам те отсреща на портрета -
образ земен, най-обикновен.
Русо карловско момче, което
бих могъл да срещна всеки ден.

Вдигни над лозе бъклицата тежка,
да бликне веселба човешка,
да има грозде, Трифон Зарезане,
на вино дяволско да стане...

Колко малко е нужно, за да бъдем щастливи!
Колко малко е нужно, за да бъдем добри! -
Бяло цвете надежда, хляб от черните ниви...
И за дните ни черни - шепа бели пари...

И тази зима ще отмине
със снежната си красота.
Цветята в моята градина
напролет пак ще разцъфтят
със всички багри на дъгата.

Този бял сняг кога наваля?
Вчера всичко бе мрачно и сиво.
А сега, погледни – красота!
И се чувстваш по детски щастливо.

Ден за връщане на надеждата
Тази сутрин напълних до горе с усмивки
двата джоба на моя износен елек.
Ще раздавам от тях, през деня, без почивка.
Ще напомням какво е да бъдеш човек.

Заигра се дъждът с този северен вятър.
Странен танц затанцуваха в зимната нощ.
В резултат капки ледени покриха земята
с гланц - красив, но и много опасен разкош.

Все чакам някой да ме навести,
да ми потропа денем, пък и нощем
и да ми каже тихичко: "Прости,
забравих те... Ти жив ли си все още?"