За мене ти си безценно съкровище,
скрито дълбоко в тайна пещера.
За мене ти си животворен извор,
който с трепет чакам
да избликне на повърхността.

Години заличаващи всичко.
И ден подир ден, неспирен порой.
Душите си блъскаме, искащи.
Ту щастие, ту пък покой!

Обичам те, когато си сломена
и нямаш сили даже да изстенеш.
Обичам те, когато с дни си утеснена
и нямаш път, по който да поемеш.
Обичам те, когато в самота ридаеш,
но ти в крила на ангел си увита.
Обичам те, дори и да не знеш,
че грижа се за болката ти скрита.
Обичам те, помни, обичам те!

Имало една страна вълшебна,
всички я наричали Мечта.
Там властта не им била потребна,
стигала им само любовта.

Човечеството днес мърси земята,
ловува дивеч и сече гори,
убива безпощадно красотата,
не се замисля и за миг дори.

Не съдете децата сурово!
Не натрапвайте своите цели!
Те не искат от Вас наготово
мъдростта на косите Ви бели!

НОСЕТЕ СИ НОВИТЕ ДРЕХИ, МОМЧЕТА -
падаме, както ходим,
умираме, както спим.
Въпросите на тая планета
я решим,
я не решим…

Не спирай да мечтаеш нощем,
когато всички тихо спят.
Не спирай ветрове да гониш,
дори когато няма път.