Господи, колко е хубаво!
Да си жив! Да си здрав! Да се смееш!
... И небето безоблачно-влюбено
птичи глас да ти дава да пееш!

Погледни го тоя свят -
векове наред се мръщи.
Нито е умрял от глад,
нито му е тясно вкъщи,
а пък влачи до троха,
трупа всякакви запаси
и от имане - аха,
вече ще се сгромоляса.

Искам да съм мъничък вълшебник,
за да мога с пръчица в ръка
да създам магически учебник,
който се нарича "Доброта"!

От детството ми спомен връхлетя.
За малко, тромаво и лакомо мече.
С което се научих да се смея, да летя.
И, че живота с радост, весело тече.

Научих, че грешен завой
води във вярна посока,
ако се движа в покой
без да насилвам нещата.

Душата ми
не е дошла
в черупката ми
земна,
да бъде
...скитница
неверна,
а аз
не съм родена
да съм никоя,
от нищото
сломена!

За днес си пожелавам светлина.
Да бъде лъч, в душата ми притихнала.
Да виждам само малките неща,
които неизменно ме усмихват...

Веднъж ли сме умирали от жажда,
докато сме се давели на плитко?
Животът ражда първите миражи
в мъглицата над детското корито.