Животът е несигурен и кратък.
Животът е без право на повтаряне -
едно въже усукано от пясък,
катерене, пропадане, измаряне.

Жадна съм животе, да те пия,
да пулсираш в дланите ми мощно,
ветрове в косите ми да скриеш
и преситена да искам още.

Човек трябва да бъде така богат,
Че след всяка загуба да му остават
Още скъпи неща в този свят:

Попитай детето: "Какво е живота?"
и вгледай се в ясните детски очи;
във тях ще проблесне учудена нота
и в отговор детският смях ще звучи.

Не сме ли облак ний, среднощ закрил луната?
Блести и тръпне той във своя късен бяг!
Но не минава миг и кратката позлата
изчезва и нощта обвива го във мрак!

Не съм ограбена, опустошена.
Нима се свършва огънят
защото някога е грял?
Нима пресекват изворите чисти,
защото някой ожаднял
е дълго пил
и тръгнал си, нехайно е свалил
във кладенчето камъни и листи?

Аз мисля, седнал край жарта,
за минали неща,
за пеперуди и поля
в отколешни лета;

Когато
от болка
се свива сърцето
и в тебе
се срути светът,
вдигни
благодарни очи
към небето.
И просто потегляй
на път!