Звездите като края на цигари
червената си плът изпепеляват,
горчиво и мъчително догарят,
от болката си странно побеляват.
А гларуси, разрошени и дръзки,
ги грабват под крилата си солени.
Над клони, омотани като връзки,
за някого ги носят. А за мене?
"Косите ти са целите горещи,
заплели са звезди във своита мрежа.
Почувстваи как на клепките ти нещо
тежи и стопля зеницата свежа".
Посягам към косите си - и чудо!
Звезди от моита нощ, добра и синя,
са вплели във косите ми дъха си
и пазят ме да не изстина.
Петя Дубарова
1975