Като изящна умираща лилия
тази нощ бавно топи се край мен.
Глъхне луната.Звезди, обкръжили я,
шепнат сбогуване.Плисва ме ден.
Авантюристите гларуси с крясъци
нещо споделят ми, бели от сол.
Пеят за слънце и блеснали пясъци,
бягат над моя кавак белоствол.
Този ден идва за мен като истина,
носят го гларуси в моя Бургас.
Бликат го пясъци. Думи разлистени
в него оглеждат се. Трепвам и аз,
и доверчива в дланта му, усмихната,
като в най-чудния, приказен храм,
аз ще побързам - и светла,и истинна,
своя момичешки пулс да му дам.
Петя Дубарова