Желал бих да съм цветна предпролетна ливада,
отхранил трепетлики и плачущи върби
и цъфнали да пият от моята прохлада
свенливи теменуги и свилени треви.

Тогава, когато те спънат проблемите,
когато ти писне от битки безсмислени
и някак надвисне в сърцето ти времето
... ще тръгна към теб с букети от изгреви!

Аз нямам стих за пролетта,
защото щом е пролет,
живея смело - не творя.
Душата ми е пролет.

Свято е всяко чувство в душата,
щом носи радост на някой човек,
щом с обич дарява земята,
и прави живота по-хубав, и лек.

Този стих, приятелко, на тебе
с най-нежни чувства посвещавам,
до теб да бъда дълго време
най-искрено ти обещавам.

Ти липсваш ми, море!
Ти винаги ми липсваш.
с Вълните на прибоя,
с топлината,
с ятата бели гларуси, море,
и с вятъра,
издул до край платната.

Да се върнеш към своите корени,
да застанеш, на стария праг
там където са детските спомени,
там където няма тъга.

Светло ли ти е в душата, мамо,
горе, на небето отмаляло...
В коледната нощ без тебе само
скита се сърцето побеляло.