Вие помните какво преживяхме.
Вие знаете защо го преживяхме.
Вие знаете защо тъй остаряхме.

Ти ме обичаш, Господи -
изпрати ме при верните родители!
Ти ме обичаш, Господи -
и даде ми най-нужните учители!

Разхождах се по спящата алея
във царството на размислите свои
и Вечер благородна като фея
прегръщаше ме в своите покои.

Защо ме караш, Боже , да те хуля?
Разбирам всичките ти доводи,
но и не искам да потуля,
че и за гняв ми даваш поводи!

"Благословен бог наш..."
О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже -
мен в сърцето и в душата...

Кое наричаш "себе би"? Кое наричаш "Аз"?
Очите, които ме търсят , без да те питат?
Ръце, на които не даваш да пипат?
Сърцето, което гори в нетърпение
и лудо прескача пак без разрешение?

Безгласен лежа в тъмнината,
отчаян, объркан и сам,
и пада сълза след сълзата
на пода студен и скован

Прохладен лъх от ангелско крило,
о ангел, о дете,
зефирен лъх от ангелско крило
сред зной облъхва моето чело;
отпаднал ме лелее нежен сън...
Зора се зазорява вън.