Имало едно време един арменски цар, който бил много любопитен и непрекъснато жадувал за все нови и нови развлечения.
Имало едно време един арменски цар, който бил много любопитен и непрекъснато жадувал за все нови и нови развлечения.
Живял в един град майстор дърводелец. От време навреме той ходел с чирачето си в гората за дърва. Веднъж пак така отишли. Търсили по-прави, по-здрави дървета тук и там, зареяли се много навътре, където никога дотогава не били ходили.
Един цар имал трима синове. Имал и златно ябълково дърво — по обед цъфтяло, вечер връзвало, през нощта ябълките узрявали, но на сутринта, когато царят ставал, по клоните нямало нито един плод.
Имало някога един добър ловец. Той стрелял така точно, че стрелата му никога не отивала напразно.
Живели някога един дядо и една баба. И понеже си нямали деца, те все за това си говорели и много тъгували. Под прозореца в градинката бабата посадила кратунка.
Един много беден човек слугувал двадесет години на голям богаташ.
Живели някога един мъж и една жена. Жената раждала все момичета и затова мъжът я изгонил в гората заедно с първородната й дъщеря.
В едно село живял стар и много беден човек. Той нищичко си нямал и като умрял, оставил на единствения си син само едно повесмо.
Един цар си построил дворец за чудо и приказ. Никой цар по света нямал такъв дворец. Не след дълго царят забелязал един момък, който всеки ден идвал и с часове оглеждал внимателно двореца от всички страни.