Ведна висока планина живеел беден дървар. Колибата му била на хубава зелена морава сред най-гъстата гора. Дърварят имал само един син и затуй много го обичал.
Ведна висока планина живеел беден дървар. Колибата му била на хубава зелена морава сред най-гъстата гора. Дърварят имал само един син и затуй много го обичал.
Имало едно време един юнак, що бозал двадесет и пет години. Майка му не могла да го отбие, затова отишла в съдилището да се оплаче от него.
Живели някога двама стари хора, които си нямали рожби и много тъгували. Веднъж бабичката рекла:
– Дядо, щом настане зима, ще си направим едно момиче от сняг. Не мога повече да трая без рожба.
Едно време имало един цар. Той имал хубава дъщеря. Всеки ден царят купувал на дъщеря си нови чехли, а на другия ден тя ги скъсвала.
Една жена имала трима синове. В градината на къщата им растяло чудно красиво ябълково дърво. Всяка година то раждало само по една ябълка, но не каква да е, а златна.
Имало едно време един крал. Веднъж той заболял тежко и всички мислели, че ще се прости с живота. Кралят имал трима сина.
Един ден слънцето закъсняло и тъкмо бързало да се скрие зад една голяма планина, когато страшна хала връхлетяла върху него и искала да го глътне.
В малка къщурка до гората живеел един ловец със своята жена и невръстния им син. Те имали само малко земица и това било цялото им богатство.
Една жена имала две дъщери: едната била нейна, а другата — заварена. Своята дъщеря тя обичала много, а заварената, да би могло, в капка вода би удавила.